Aнтифриз

Антифриз (от гръцкото ἀντι — "против, срещу" и от английското freeze —
"замръзвам") е течност, която не замръзва при ниски температури и се
използва за охлаждане в двигатели с вътрешно горене. В качеството на
антифриз се използва смес от етиленгликол, пропиленгликол, глицерин,
алкохол и някои други съставки, примесени с вода. Целта на антифриза е
да предотврати фаталното за двигателя замръзване на течността в
охладителната система при ниски температури.
До 1930 година метанолът
се използва като антифриз. След 1980 година е разработена нова
технология, която не включва вода. Етиленгликолът има приятен мирис и
сладък вкус, поради което някои животни го пият по погрешка (видимо тук
се има предвид кучетата). Поради съдържанието на етиленглюкол, при
попадане в стомаха антифризът е смъртоносен дори в малки количества.
Като
се смесват различни пропорции на етиленглюкол с дестилирана вода се
получанат течности с различна температура на замръзване в интервала от 0
до -75С. Сместа с най-ниска точка на замръзване се получава при 33%
вода и 67% етиленглюкол (така наречения концентрат). Увеличаването на
етиленглюкола води до намаляване на ефекта на антифриза! За България е
достатъчно течността да има температура на замръзване -40С, което се
постига с пропорция 52-55% етиленглюкол и 45-48% дестилирана вода.
Етиленглюколът действа корозиращо върху металите и за да се предотврати
това вредно действие, към сместа се прибавят така наречените
"инхибитори". В случая може да се ползва динатриен фосфат от 0.4 до 0.6%
и декстрин в същото отношение. Задължително е сместа да се оцвети със
син цвят (с тампонно мастило), което да напомня за отровното ѝ действие!